Пристигнахме успешно в Мале, посрещнаха ни представители на хотела и ни насочиха към speed boat, който трябваше да ни закара до нашия остров. Първите ни впечатление бяха много добри. Времето беше топло, но не някаква непоносима жега, а подобно на лятото в България. Хората са много учтиви. Говорят английски, държат се интелигентно и любезно – приятно разнообразие спрямо нашата действителност. 🙂
Хотелът който бяхме запазили беше Castle Inn на остров Bodufolhudhoo. Със speed boat се стига за около 1 ч. 30 мин. От шума и друсането на яхтата, бебо си спинка много добре, така че и неговата програма си вървеше гладко. За съжаление първият ни ден не мина много добре, затова ще разкажа накратко за него, за да преминем към по-интересната част. Castle Inn беше по-скоро къща за гости, но си имаше всичко необходимо, стаите бяха с много добри условия, персоналът безупречен, всичко точно до тук, но…. Първата ни работа беше да отидем до плажа, все пак затова сме дошли. Плажчето беше по-малко от стотина метра, във водата се влиза трудно, защото е пълно с корали и не може да се върви, няма ги тюркоазените цветове. Островчето представлява едно малко селце с много бедни къщи. Почти няма къде да се разходим и какво да правим. Няма заведения или магазини, само най-основното. А пред нас има цяла седмица…. Поинтересувахме се, дали има възможност да обикаляме по други острови и да видим и други плажове – няма. Може да се случи евентуално ако се запишем на една екскурзия за 70 долара на човек до отсрещния остров. Че бяхме разочаровани е най-меко казаното. За щастие нашият татко пое нещата в свои ръце, което ни спаси почивката. 🙂 Говори с мениджъра, обясни му, каква е ситуацията и …. човекът ни разбра! Съгласи се да ни отмени резервацията, за да можем да отидем на друг остров. Това разбира се изобщо не беше в негов финансов интерес, но имахме късмет, на какъвто в България не бих се и надявала.
В приложението на booking.com намерихме близкия остров Ukulhas, който от снимките изглеждаше да има хубави плажове и се надявахме този път да е истина. Направихме резервация за хотел Thundee Inn и на сутринта на следващия ден се придвижихме с ферибот за половин час.
Както и на предния остров и тук ни посрещнаха много любезно и на отличен английски. Стаята беше хубава, подсигуриха ни бебешко легло и корито за къпане на Дани. Условията и обслужването отново бяха без грешка. Разведоха ни из острова, разказаха ни, че е дълъг около 1 км. и има около 1000 жители. Показаха ни някои техни малки типични ресторантчета и магазини, училището, здравния център, където може да се потърси лекар при нужда (за щастие не ни се е налагало) и най-важното – плажът! Този път грешка нямаше – точно както си го представяхме, както бяхме слушали и гледали по снимки. Дълъг, невероятно красив безкраен плаж със ситен мекичък като брашно бял пясък. Водата кристално чиста с преливащи се нюанси на небесно синьо и тюркоаз. Виждаха се всички рачета, мидички, корали и малки рибки. През цялата ни почивка на Малдивите океанът беше спокоен и равен, нямаше нито една вълничка. Личеше само прилива и отлива по пясъка на плажа. По брега имаше много приятна естествена сянка от палмите и екзотичните дървета по плажа. Тук-там някой чадър или шезлонг. Плажът и океанът бяха чисти и изцяло в естествената си красота. Гледката и усещането бяха уникални, възхитителни, нереални. Когато човек попадне на такова божествено място, има нужда от известно време, за да повярва, че е реално, да се отърси от цивилизацията, битовизмите и ежедневието и да осъзнае, че това тук наистина съществува!
Самият остров също е като от някаква паралелна вселена. Всичките му хиляда жители се познават помежду си и по имена. Съответно няма престъпност, няма и полиция! 🙂 Населението на Малдивите са мюсюлмани и затова никъде не се продава алкохол. На острова има всичко на всичко 4 улици по дължината му – 1 главна, 2 крайбрежни и една вътрешна. Тези улици се пресичат перпендикулярно от по-малки улички. От единия до другия край на острова по дългата му страна се стига за 20 минути. Няма нужда от карта, за 1 ч. може да се обиколи целия остров, а с 2/3 разходки вече знаехме всичко къде се намира. Улиците нямат платно и тротоари, просто всеки си върви и минава където му е удобно. Никой не бърза за никъде, не се бута, не нервничи. Има място и въздух за всички. Единствените превозни средства бяха скутерчетата и колелетата, въпреки че според мен и от тях нямат нужда при тези малки разстояния. Няма строги правила за движение, които да се спазват. Малдивите са били британска колония за известен период, затова се движат в ляво, но не е задължително. На който както му е удобно, изчакват се, заобикалят, правят път, няма никакъв стрес с „трафика“. Самите улици не са асфалтирани, а са покрити с пясък. Излизаш от хотелчето и директно стъпваш на пясъка. Ние още първия ден решихме, че навсякъде ще ходим боси! Това дава усещане за невероятна свобода – не те стягат обувки, усещаш мекия топъл пясък – разкош! Никъде не се наранихме или изцапахме. Няма стъкла или други нечистотии, които се срещат в нашата цивилизация.
Докато се разхождахме боси ни почиваха и телата и умовете. Няма реклами, билборди, плакати, надписи, никой не ни пъха в ръцете флаерчета, не ни дърпа и не ни иска нищо. По плажа не продават царевица, гривнички, не събират пари за „благотворителност“, няма просяци. Пълно спокойствие! Хората ни се усмихваха и ни поздравяваха съвсем дружелюбно, без да се чете някаква задна мисъл в очите им. Въпреки че не изглеждат много богати и живеят в съвсем скромни къщи с доста базови условия, доколкото видяхме, те не се изживяват като бедни, не изглеждат смачкани, отрудени или прегърбени, както са нашите възрастни хора по селата. И млади и стари всички си вървят съвсем спокойно и бавно, изправени, с вдигнати глави и със самочувствие. Не гледаха на туристите като на по-висши, по-богати или специални.
Този малдивски остров беше абсолютно автентичен и незасегнат от масовия туризъм за сега. Почти всички постройки бяха едноетажни. Усещането е много приятно и различно – да виждаш небето, а не сгради около и над себе си. Изключение правеха само 2/3 хотела и те бяха не по-високи от 2-3 етажа. На няколко места видяхме, че се строи, но си личеше отново, че ще са същия тип сгради. Нямаше огромни високи хотели, нямаше и почти никакви търговски обекти, големи вериги магазини с всичките им абсурдни промоции, бонуси и акции. Видяхме само няколко малки магазинчета, от които можеха да се купят някои по-основни неща. Сергии за сувенири, надуваеми дюшеци и всякакви дрънкулки няма! В такъв момент усещаш, колко ненужно е всичко това. Колко много излишни неща купуваме и мъкнем, трупаме багажи, които заемат жизненото ни пространство, дишат ни въздуха, пречкат ни се и се занимаваме с това, как да ги опазим, пренесем, да не ни ги откраднат, да не ги счупим, забравим и т.н. Замисляли ли сте се, че всъщност използваме само около 10 % от цялата си покъщнина. Всичко друго просто стои по шкафовете.
И в тази връзка ние не купихме сувенири, магнити и подаръци за близките си в България. Събрахме си мидички, корали и рапани по плажа и дадохме на приятелите ни истински подаръчета от Малдивите (а не произведени в Китай). Намерихме уникално красиви малки съкровища, каквито не бяхме виждали до тогава. Самото търсене на тези находки по плажа и в кристално чистата вода си беше истинско удоволствие. Това за мен е смислено изживяване и единственото, което можеш да вземеш със себе си – емоцията. 🙂
Как минава един ден на Малдивите с бебе? – ще попитате. Прекрасно! Ето как. Първият ден, ден и половина се движехме опипом и все още не бяхме сигурни точно какво можем да правим с бебо, как ще съчетаем неговата програма с почивката и ще се получи ли изобщо. Но всичко се нареди от само себе си и съвсем естествено по най-добрия начин. Най-важното за почивката на море с бебе е да се съобразите с неговата програма! То трябва да се храни, спинка и играе точно толкова, колкото е свикнало и вкъщи. Важно е да се спазва режима, който вече сте му създали. Ще попитате, не му ли се отрази часовата разлика (Малдивите са с 3 часа напред от нас), не се ли размести режимът от дългите нощни полети и чакането по летищата. Размести се, малко и за добро! За моя радост и успокоение Малдивите се отразиха на нашия Дани много добре в много отношения – нощем спеше по-продължително, както никога до сега. Съответно и мама спеше!!! 🙂 Имаше апетит и си хапваше пюренцата редовно. Дори кожичката му се изглади на места, където беше суха. Мазах го с разни лосиончета, нямаше промяна, а на Малдивите от въздуха ли, от влагата ли – мина му. Имахме едно наум за жегата и дали това няма да му се отрази на дневния сън – не, спинкаше си отлично! Режимът му се промени също към по-добро. Започна да си ляга с 1 час по-рано в 21 ч. , т.е. в нормално време, защото преди почивката преди 22 ч. заспиване нямаше. Изобщо нито едно от притесненията ми не се оправда, даже напротив! Мога с чисто сърце да кажа, че това беше истинска пълноценна почивка и за нас и за него. 🙂 Щастливо бебе – щастливи родители!
И така след втория ден програмата ни се изясни и подреди и дните ни протичаха приблизително така: Част 3
Още снимки и видео от Малдивите можете да разгледате във Facebook и във влога ни Two and A Half Travel .
ENJOY! 🙂
